Негово високопреосвещенство
Пловдивският митрополит Николай

Интервю на Евелина Здравкова, в. Марица

- Един политически лидер от опозицията - Волен Сидеров, ви обвини в национално предателство. Каква е вашата реакция?

- Изборите за кмет са част от политическия живот на страната, свързани с определени политически цели на партиите, които издигат кандидати за кметове. Отказвайки да дам благословията си на отец Боян Саръев да се кандидатира за кмет на Кърджали, съм се позовавал единствено на правилата на Светата Православна църква, без да съм искал с това да наруша целите на издигащата я партия, в случая “Атака” и нейния лидер Волен Сидеров. В тази връзка е разбираема и неговата импулсивна и силно емоционална реакция и обидните му квалификации спрямо мен. Още повече, че г-н Сидеров е учил богословие и добре знае каноните на Светата Църква. Разбирам, че като председател на “Атака” той често атакува, но моят съвет е разумно да подбира обектите на своята атака, за да не се окаже, че, атакувайки мен заради канона на Светото Православие, се поставя в позиция на атака срещу Светата Църква. В този смисъл се надявам, че г-н Сидеров ще преосмисли реакцията си обективно, с църковно, не само с политическо съзнание, защото в противен случай добре ще е да си спомни думите Господни към Св. ап. Павел: “Савле, Савле, що Ме гониш?... Мъчно е за тебе да риташ против ръжен” (Деян.9:4-5).

Следвайки съвета на Св. ап. Петър “С кротост и боязън да отговаряте всекиму, който иска от вас сметка за вашата надежда” (1 Петр.3:15), с “добра”, т.е. с чиста, съвест ще отговоря на г-н Сидеров, че не се считам национален предател. Нима е бил предател на народните интереси екзарх Йосиф, знаейки се неговата отрицателна позиция относно избухването на Априлското въстание и Руско-турската освободителна война? В тях той е виждал заплаха за новоучредената и все още неукрепнала Българска екзархия, извоювана също с цената на много мъки и страдания. Както сега срещу мен въстава г-н Волен Сидеров, така и срещу екзарх Йосиф се изправя Любен Каравелов, заявявайки: “Свободата не ще екзарх, иска Караджата”...

Напротив, свободата иска точно екзарха, защото истинската свобода е свободата на духа. Нея най-напред са извоювали поборниците за църковна независимост, т. е., докато тя не е била пуснала здрави корени в съзнанието на българина, не са искали надигането на Караджата...

Служенето на отец Боян Саръев на Божията нива започна също с борба за духа във време на разпадане на атеистичната система, заплашен от запълващите образувалия се духовен вакуум кални води на нахлулите от “свободния” свят дух и култура, изразени в множеството секти, в падането на морала и увеличаване на беззаконието в българското общество. В такова трудно време на духовна обърканост отец Боян прие свещенически сан и тръгна по нелекия път на мисионерството и просвещението.

Днес времето не е по-различно. Дори сега сякаш беззаконието се е увеличило и на нашия благочестив и христолюбив народ ще са му нужни все повече духовни стожери, какъвто е и ще бъде отец Боян, които да не позволяват да угасне духът на вярата. Ще може ли той да бъде такъв, ако замени църковния амвон с кметския кабинет!?

Самият отец Боян разбра и прие моите съображения да му откажа, позовани в изпълнение не на моята човешка, а на Божията воля, изразена в Светото Писание, в каноните на Светата Православна църква, в писанията на светите отци, забраняващи категорично на духовните лица да приемат светски длъжности, и аз му благодаря за проявеното от него канонично и църковно съзнание, благопожелавайки му все така ревностно да служи на онова място, на което го е призовала Църквата - храма Божи.

- Свещеникът е пастир. Сега стадото има нужда от помощ. Боян Саръев е готов да помогне. А вие го възпирате. Няма ли така да обидите хората, които са се надявали да ги управлява като кмет?

- Свещеникът е духовен пастир, воин Христов, и неговото служение не е посветено на осигуряване земното добруване на човека. То е служение на небето; за примирение на падналото в греха човечество с неговия Създател, за връщането на човека в изгубения рай. Главното негово оръжие е молитвата. В светия храм по време на богослужение или в частните си молитви, затворен в скришната стаичка на своето сърце, той се моли: “За мира на целия свят...”, и съгласно съвета на Свети апостол Павел: “Моля преди всичко да се правят просби, молитви, молби, благодарения за всички човеци, за царе и за всички, които са на власт” (1 Тим.2:1-2), се моли: “за нашия български народ, за правителството и войнството му”.

Съгласно това, всеки свещеник се моли за управляващите, без значение от коя политическа сила са, мъдро и с мисъл за всеки човек да управляват съдбините на народа, който ги е избрал.

Що се касае до втората част на въпроса ви, отново ще повторя, че не аз, а Бог, чиято воля и архиереят, и свещеникът изпълняват, и което отец Боян напълно съзнава, го възпира. Шестото апостолско правило е категорично: “Епископ, или презвитер, или дякон да не приемат върху себе си мирски длъжности”, за да могат свободно да се занимават с божественото служение. Нека “всякой в каквото звание е призван... в него и да остава пред Бога” (1 Кор.7:24).

Отечески моля, онези, които биха се почувствали обидени от това, че не разрешавам на отец Боян да се кандидатира за кмет, да не се обиждат, за да не изпаднат в страшния и единствено непростим грях - хула против Светия дух, който ръководи Църквата и под чието божествено ръководство са съставени нейните правила и канони.

- Вие познавате хората от властта. Познавате ли мирско лице, което да предложите на мястото на отец Боян. Бихте ли призовали от амвона достоен кандидат от нецърковния свят?

- Не, не познавам, но съгласно Светото писание ще се моля за всяка власт, защото никой не би имал власт, ако тя не му е дадена свише, както казах вече мъдро и с мисъл за човека да управлява в даденото и от Бога време.

- Нашата нова история не може да посочи нито един общественик, който е умрял спокойно и мирно, почитан и уважаван от всички, освен митрополит Климент. Когато той е служил, се е решавал църковният въпрос и БПЦ е направила изключение от канона. Би могло да се направи аналогия между онова време и ситуацията в Родопите сега, защото отец Боян говори, че има опасност за отцепване на Кърджали от страната. Все пак, в името на мирното съжителство на християни и мюсюлмани в района и авторитета на отец Саръев, не можеше ли да направите изключение?

- Времето, в което митрополит Климент Търновски светителства на Търновската митрополитска катедра е съпроводено с постоянни конфликти между Светия синод и българското правителство; конфликти, изострили се особено при управлението на Стефан Стамболов (1887-1894 г.). Русофобската политика на Стамболов е била известна и той е преследвал всеки, който подържал връзки с православна Русия. Подчертавам, православна, защото конфликтът между него и митрополит Климент е защитата на православието. Паметни са думите на митрополит Климент: “Има ли православие, ще има и България”, които му навличат гнева на русофоба Стамболов. Митрополит Климент е бил подложен на гонение и изпратен на заточение не от етническа група, а от самия министър-председател на Княжество България.

Не бих правил аналогии с тогавашното време и сега, защото, когато митрополит Климент е избран за председател на Народното събрание, България все още не е имала стабилна политическа система и държавно управление. Единствената българска институция, която е съществувала, е била Българската екзархия и строителите на свободна България са потърсили в нейните среди достойни мъже и за политическия градеж на страната. Но още тогава е станало ясно, че политическите интереси и църковните са несъвместими. Господ Иисус Христос ясно поставя разделната черта, като казва: “Отдайте кесаревото - кесарю, и Божието - Богу”.

Днес ситуацията е различна. Църквата е отделена от държавата, която има опита на повече от стогодишно самостоятелно управление. Това, че сега има дефицит на политически силни личности, е проблем на държавата, която в неотдавна отминало време близо половин век възпрепятстваше Българската Православна църква да изпълнява душеспасителната си мисия. Силните личности, в която и сфера на живота да са, са хората на духа; а духът, който животвори и дава сила, е в Църквата.

Христос е Бог на мира и всеки свещенослужител е служител на мира. “Всекиго почитайте, братството обичайте, от Бога се бойте” (1 Тер.2:17), ни съветва Св. ап. Петър. Убеден съм, че отец Боян ще допринесе за етническия мир в района много повече в качеството си на духовник, отколкото на кмет, защото като кмет ще бъде принуден да се съобразява преди всичко с интересите на партията, която го е издигнала за такъв. А Светата Православна Църква е над всички партии.

- Не смятате ли, че в днешното време на бездуховност Църквата би трябвало да проявява гъвкавост, за да бъде наистина стожер на християнски ценности и добруване на паството?

- Българската Православна църква е стожер на християнските ценности и добруване на благочестивото и православно паство. На мен обаче, в пътя ми на духовник и най-вече на архиерей, ми е направило впечатление това, че онези, които най-много желаят модернизиране на Църквата и повече гъвкавост от нейна страна, са именно тези, които най-малко се ползват от благодатния є живот, които дори съм убеден, че не вярват в Бога. На тях ще отговоря с думите на отец Йоан Майендорф: “Преди да поскате нещо от Църквата, елате и вижте как живеем ние, православните християни; препашете чреслата на горделивия ум (1 Тер. 1:13), отворете сърдечните си очи и уши, и чуйте първо какво ще ви каже Църквата и чак тогава искайте от нея.”