Обични в Господа Иисуса Христа,

Братя и сестри!

През 1979 г. Организацията на обединените нации обявява 16 октомври за Международен ден на глада. Оттогава досега близо 150 страни в света, отбелязват този ден като държавни и неправителствени организации организират различни акции, чрез които, макар и частично, в един ден да наситят гладните и жадните за телесна храна - част от многолюдното световно братство на нашия Господ Иисус Христос, на бедните и нищите, които Той нарече “моите най-малки братя”.

“Защото гладен бях, и Ми дадохте да ям; жаден бях, и Ме напоихте… Господи, кога Те видяхме гладен, и нахранихме, или жаден, и напоихме?... Истина ви казвам: доколкото сте сторили това на едного от тия Мои най-малки братя, Мене сте го сторили”/Мат. 25: 35, 38, 40/…

Нима може в един ден да бъдат нахранени и напоени всички гладни и жадни в света? Не, разбира се. Но този ден е важен за тях, гладните и жадни за веществена храна, защото той е гласът на викащия в пустинята, на духовната бедност и презадоволеното материално благополучие, в което живее днешният свят. Този ден е протегната за милост ръка, която ни хваща за края на дрехата и ни кара да се спрем в забързаното ни ежедневие, и да видим, че край нас има някой, има живот, който е част от света, в който и ние живеем и не трябва да се правим, че не го забелязваме. Този ден е чукащата на сърдечната ни врата Божия ръка. Отворим ли я, не само Христос ще влезе в нашите сърца, но и ние ще придобием помилване в деня на Христовия съд, така, както казва Сам Спасителят: “Блажени милостивите, защото те ще бъдат помилвани”/Мат. 5:7/. Оставим ли я затворена, ясен знак, че не желаем да я отворим, в Съдния ден ще чуем справедливата присъда на Божия Син: “Идете от Мене, проклети, в огън вечний, приготвен за дявола и неговите ангели”/Мат. 25:41/.

А може би, обични, този ден е важен, не за гладните и жадните, а за нас!?

Какво означават Христовите думи: “Милост искам, а не жертва”? Не ни ли посочва това св. ап. Павел: “И да раздам всичкия си имот, да предам и тялото си на изгаряне, - щом любов нямам, нищо не ме ползва”/1 Кор. 13: 3/? Да, ние сме способни на какви ли не жертви и подвизи, но какво от това, когато пред вратата ни струпав лежи един сиромах на име Лазар, или Иван, или Стефан, или Христо…? Именно днес нещо може да трепне в сърцето на богаташа и той да види бедния Лазар и да чуе неговия зов. Не за чаша вода, а само за намокрен в нея пръст, който да разхлади езика му. И капката вода, може да бъде за богаташа, за всички нас, добрият свидетел в деня на съда…

Говорейки днес за телесния глад, не бива да забравя, че има още един глад, може би по-страшен от първия: духовният глад, какъвто днес така силно изпитва нашето общество, но като че ли не забелязва това.

Св. Евангелие ни свидетелства, че не един път Господ Иисус Христос проповядвал пред многохиляден народ от ранна сутрин до късна вечер. И странно никой човек от това множество, в което имало болни, старци, жени, деца, не изпитвало глад. Защо? Защото Христос им давал храна: “думи за живот вечен“. Къшеят хляб, ще ни засити, но ще остави гладни сърцата и душите ни. Богатата трапеза ще ни пресити, но ще умъртви…сърцата и душите ни.

Спасителят казва: “Аз съм хлябът на живота…Аз съм живият хляб, слязъл от небето; който яде от тоя хляб, ще живее вовеки; а хлябът, който Аз ще дам, е Моята плът, която ще отдам за живота на света…Този е хлябът, слязъл от небето…който яде тоя хляб, ще живее вовеки”/Иоан. 6:48, 51,58/. Този хляб, спасителното Слово Божие, и днес, и до свършека на света, раздава и ще раздава много по-щедро, отколкото се раздава вещественият хляб, Светата Православна Църква. Богата е нейната трапеза и неизпиваема е чашата на живата вода на вярата, която тя предлага на всеки, решил да я потърси. Които пие от тази вода, “той вовеки няма да ожаднее”, а сам ще стане “извор с вода, която тече в живот вечен”/Иоана 4: 14/. И отново само една капка от водата на вярата е достатъчна, затова и Господ, казва, че ако имаме вяра, колкото синапово зърно, ще можем и планини да преместваме.

Обични в Господа, братя и сестри,

Българската Православна Църква никога не е оставала равнодушна към всяка добра социална инициатива и винаги е намирала начин да участва в нея. Тя следва своя Пастиреначалник, Който не дойде да Му служат, а да послужи. И родната ни Църква служи на благочестивия ни православен народ, не подминавайки материалните му нужди, но и не забравяйки, че Христос, основа Своята Църква на земята, не за да бъде приют или странноприемница в земното ни битие, тук тя би отнела социалните функции на държавата, а да бъде спасителният кораб, който да ни върне при Отца.

Защото каква полза, ако придобием всички материални блага на света, ако макар и за един ден се наситим с храна и вода, а погубим душите си.

Търсете първом царството Божие, казва Спасителят, а всичко останало ще ви се придаде. В това “всичко останало”, влизат и нашите материални потребности. Каквито и да са, колкото и да смятаме, че са важни, нека не позволяваме да затрупат малкото семенце на вярата, да пресушат капчицата жива вода. Да ги предоставим на Божия промисъл, знаейки колко благ и добър е той за нас.