Начало
За епархията
История
Митрополити
Духовна просвета
Храмове
Манастири
Новини
Връзки
Партньори
Контакти
Календар
 
 
 
 
 

 

 
 

Пловдивски митрополит Николай:
Не превръщайте магазините в храм, а пазаруването – в религия

Човечеството е заплашено от ново робство - робството на бездуховността
Христос е Бог на мира, той е нашият късмет
И днес има човеци, които ревностно служат на Бога като старозаветния Ной
И аз ще кажа думите на апостол Павел: Ако любов нямам, нищо не съм

Интервю на Евелина ВЕЛИЧКОВА, в. МАРИЦА

- Ваше Високопреосвещенство, какво си пожелавате на Рождество Христово?

- Пожелавам си в най-голяма степен, доколкото е възможно, и през настоящата година да се изпълни в света ангелската песен, която чули витлеемските овчари в нощта на Христовото рождество: “Слава във висините Богу, на земята мир, между човеците благоволение”. Неслучайно аз поздравих посрещналите ме, при моето въдворяване в Пловдив като новоизбран митрополит, с Христовия поздрав, отправен към учениците му в неделята подир Възкресението: “Мир вам!”. Христос е Бог на мира и всички, които посрещат неговото рождество, тярбва да знаят това. Господ каза: “Блажени миротворците, защото те ще се нарекат синове Божии”. Това е, което пожелавам не само за себе си, но и за всеки човек в навечерието на Рождество Христово.

- Защо църквата чества Рождество Христово в седем последователни дни - 5 предпразненства и 2 празнични дни? Как вие прочитате ритуалите със седемте постни ястия на трапезата на Бъдни вечер?

- Битовите традиции на нашия народ са неразривно свързани с благодатния живот на родната ни църква. Ето защо и до днес народът ни е запазил в своя бит благочестиви традиции, свързани с християнските празници. Така е и по отношение празника Бъдни вечер. Празник, който българинът празнува в уютната духовна атмосфера на домашната си църква. Така както свети апостол Павел нарича християнското семейство, където всички събрани около постната, но разнообразна трапеза, рикадена с благоуханен тамян, с молитви към Бога и трепетно бъднуване очакват рождението на Спасителя. Ястията някъде са 7, някъде 9, някъде - 12, според различните традиции. Числото седем е свещено и то съотвества на седемте тайства, които идвайки в света Христос установи за наше спасение. Девет са ангелските чинове, а 12 е числото на светите апостоли. Украсена е коледната елха със светлините, подобни на искрите, които разпръсква през цялата бъдна нощ горящото в камъните дърво /бъдник/.

- Коледа, Божик, Божич е най-богатият в обредно отношение зимен празник, който изобилства с гадания и предсказания за бъдещето, с магически обреди, действия за стопанското и семейно благополучие. Как гледа на всичко това църквата днес? Защо вечерята на Рождество не се вдига? Християнско ли е по този начин да почитаме мъртвите, като им оставяме огризките от празника?

- За голямо съжаление днес след дългите години на войнстващ атеизъм доминира не духовното, а битовото съдържание на празника. Така днес някъде са навлезли обичаи, противоречиви и чужди на християнския смисъл на празника, свързани с предсказания и гадания за бъдещето. Истина е, че Рождество Христово е свързан с поглед в бъдещето. Вехтозаветните пророци също предсказваха бъдещето, но не говореха за късмет, стопанско или семейно благоденствие . А вдъхновени от Светия Дух, те предсказваха едно и също - идването на Спасителя на човечество. Да, и ние сега на празника Рождество Христово можем да предскажем не на основа на магически гадания, а въз основа на нашата православна вяра и спасителната блага вест на нашия Господ . М ожем да предскажем, че мракът няма да обземе светлината, която дойде в рождественската нощ, за да озари душите и сърцата на всички човеци . Т а да не живеят в мрака и смъртната сянка на духовното невежество, а да имат светлината на света, който е Христос Господ, та и ние да бъдем чеда на светлината.
Изхождайки от спасителното православно учение, без колебание днес всички ние можем да предскажем, че въпреки поривите на сатанизма, особено в нашето съвремие, портите на ада няма да надделеят над светата църква . З ащото Христос ни обеща: Аз съм с вас, през всички дни до свършека на света. Припомням ви това, обични мои чеда, та когато търсим късмет да не копнеят душите ни по земното и вещественото . З ащото ние, българите, имаме великото Божие благословение да имаме светото православие. Нашият късмет е Христос, защото и цял свят да придобия, казва Светото Евангелие, ако погубим или повредим душите си, нищо не ни ползва.

- Преди Коледа всички тичат по магазините да пазаруват, да купуват подаръци. За Коледа празнуваме истерично в името на празника. И без да искаме превръщаме магазина в храм, а пазаруването - в религия. Дали Иисус би изтърпял такива “мъки” в негова чест? Какво е това - ядене, пиене, пазаруване в името на Христа? Нормално ли е?

- Истина е, че преобладаващо в бита и грижите на нашия живот, както се казва в Светото Евангелие, сме се улисали в голяма шетня. Особено видно е това в навечерието на големите християнски празници. Ние много стриктно съблюдаваме традицията за пищна украса, която често няма никакъв християнски символ. Стриктно съблюдаваме числото на ястията за да претрупаме веществената трапеза и да прекараме около нея в преяждане и пиянство и празни приказки, не с молитви към Бога, а с тостове и наздравици. Мнозина хора не се сещат за онази господната трапеза, на която Христос ни покани да бъдем неговите сътрапезници . И да ядем от хляба на живота, с който се насищат душите ни - спасителното слово Божие.
Да, считаме за наш дълг да направим скъпи подаръци на близки и далечни. Гледаме да не пропуснем никого, често обаче забравяме за онзи подарък, нашия живот, дарен ни от Създателя. Когато правим подаръци, ние смятаме, че те са израз на нашата обич, но особено на Рождество Христово. Няма ли да си спомним думите на Светото Евангелие: Бог толкоз обикна света, че отдаде Своя Единороден Син, та всеки, който повярва в него, да не погине, а да има живот вечен. Бог в рождественската нощ ни направи най-скъпия подарък - даде ни своя Единороден Син и Той се роди, прие човешки вид, прие рабски образ и бе хулен несправедливо, осъден и бичуван, подиграван и прие кръстна смърт и възкресение. И всичко това заради нас и нашето спасение. След всичко, което казахме дотук, нима не осъзнаваме, че мнозина по случай празника Рождество Христово са подготвили и отпразнували всичко материално, но го няма духовното. А не е възможно да празнуваме Рождество Христово без Христос.
Обични, да не превръщаме магазина в храм, а пазаруването в религия. Господ Иисус Христос със сигурност не претърпя мъките на кръста заради това. Не в подаръците, на които в днешното свръхзадоволено в материално отношение време бързо се насищаме, е смисълът на празника. Н а ли Сам Христос се роди не в дворец, а в ясли, в тиха, а не в шумна на пиянски оргии нощ, не сред царедворци, а сред бедни овчари и домашни животни.

- Как стигнахте до вярата, имаше ли я в детството ви?

- Господ Иисус Христос каза на Своите ученици, Светите апостоли: не вие Мен избрахте, Аз вас избрах. Достатъчно беше по своите неведоми, но спасителни пътища Христос да мине покрай някой човек , например прост рибар , и с благодатта на Своето слово да се докосне до сърцето му и да му каже: Тръгни след Мен. От днес ще ловиш не риба, а човеци. И това беше достатъчно рибарят да остави занаята си и да вземе кръста на апостолското служение и не само да последва, а целият си живот на Христа Бога да отдаде. Не знам кога и как, но уверявам ви, от ранно детство със сърцето си съм почувствал Христовата милувка, заради която съм обикнал и съм се привързал към Светата църква. Вярата е благодат, тя е дар Божий, а аз съм благодарен на Всеподателя, че ме е дарил с вяра, православна, още в детството ми, когато с детско сърце, невинно съм могъл да я почувствам. Сигурно нямаше да е така, ако трябваше да възприема вярата по-късно в живота си, когато прастранството в човешкото сърце често е затрупано с пепелта на грижи житейски, страсти, грехове и пороци. Затова моята първа грижоа в архипастирското ми служение днес е: духовното възпитание на децата и учащите се.
Погледнете, статистиката в това отношение е зловеща и злощастна. На първо място сме в ЕС по алкохолизъм сред учениците. От 2003 г. до днес с три пъти се е е увеличил броят на наркозависимите, над 100 000 ученици са опитвали дрога, голяма част от тях са наркоависими. Убеден съм, че всичко това нямаше да е така, ако душичките на тези нещастни деца бяха изживели в детството си, онова духовно блаженство, което може да се почувства само в Църквата Христова. Живеем в динамично и лукаво време, когато всички човеци чувстват диханието на Антихриста, когато поднебесните сили на злото връхлитат човеците и заразяват душите им с вирусите на греха. най-лесно уязвими са неукрепналите в живота детски души. Толкова лесно е зловещата ръка на злото да грабне от пътя на живота нашите деца. Особено и когато родителите са се отдали на бизнес, за да подсигурят материалното им бъдеще, без да обръщат внимание на духовното им бъдеще. И затова често се оказва, че докато са направили къща, купили апартамент и подарили кола на своите деца, са загубили душите им.

- Помня като дете, че по време на големи християнски празници имаше строга охрана на храмовете. Наистина ли властта тогава се опитваше да обезсмисли църквата или ... сегашното безхаберие е по-страшно?

- Църквата Христова съществува вече 2000 години. И така както Бог е същият вчера, днес и до веки, така Христовата истина, проповядвана в Светата Църква, и самата ни църква е същата и вчера, и днес, и до веки. Не е лек пътят, който извървя Светата църква, така както не беше лек и пътят на Христос към Голгота. Христос е слънцето на правдата, която идвайки в света, го изведе от мрака на езичеството и му даде възможност за нов живот, живот в Христа, водещ към вечния и блажен живот. Всякога онзи, противникът на човешкия род се опитва да върне човека в мрака и така да погуби, колкото може повече човешки души. И уви, успява, като намира хора, които прелъстява и те стават прелъстители на други. Такива са и онези, които в чистата вода на светата православна вяра хвърлят примесите на лъжеверия, суеверия, ереси и разколи. Но Църквата е основана от господ Иисус Христос, тя се ръководи от светия Дух, а не от човеци, затова въпреки гриховността на човеците, тя е свята и намира най-добрия начин евангелската истина да си пропрови път до сърцата на хората.

- Какво трябва да се случи, че българинът сам да потърси опора в църквата в Третото хилядолетие? Църквата ще стане ли институция с всенародно значение и морални устои, каквато е 11-вековната традиция?

- Обични, българинът трябва да помни своята история, защото тя, историята е нашата учителка, която преподава уроците за настоящето и доброто бъдеще на народа ни. Родната ни църква винаги е била опора на нашия народ. Вярата победи петвековното робство, вярата оцеля и през времето на войнстващия атеизъм, вярата вдъхновява в доброто и днес милиони човеци. Тя ще бъде нужна, за да оцелее нашият народ и в бъдеще, когато човеците навлизат в новото робство на бездуховността. С други думи, докато има православие, ще я има България. Ако няма православие, няма да я има България, е казал в миналото блаженопочиналият Търновски митрополит Климент. Думи, които и днес имат актуално значение.

- В храма вие водите миряните към рая. А навън е ад. Не е ли страшно, че в най-новата ни история грозното и лошото ще бъде повече от мъдрото и сериозното. Дали достойнството и достолепието на българската църква ще възкръснат? Как виждате бъдещето? Как виждате обновлението на църквата?

- Страшно е, че в най-новата ни история грозното и лошото като че ли доминират над мъдрото и сериозното. Така е било и в Стария Завет, когато беззаконието между човеците се преумножило дотолкова, че Бог реши да ги изтреби и да заличи от лицето на земята човеците чрез потоп. Но тогава имало един праведник Ной, на Когото Господ открил волята си да изработи ковчег, кораб за спасение от потопа. Този човек бил послушен на Божията воля и се спасили той, семейството му и живота на земята.
Днес изживяваме по-страшен потоп, този на бездуховността . З атъваме във водовъртежа на материализма. Но и днес подобно на онова старозаветно време има човеци, които ревностно служат на Бога и със слово и на дело изпълняват волята му подобно на старозаветния Ной. И колко хубаво е, че в бурите и стихиите на злото, ние намираме спасение в новозаветния кораб - Светата Църква, на който кормчия е Христос. Често човекът, изпаднал в трудности и беди житейски, намира своето място в кораба на нашето спасение и си казва в сърцето: нека бушуват бурите на злото, аз няма да се уплаша, защото в Светата Църква, намирам тихото пристанище на доброто. казвате, че в храма водя миряните към рая. Аз ще ви поправя - не аз слабият човек, а всемогъщият Бог води всички ни към рая.

- Щедър сте по подобие на вашия небесен покровител Свети Николай. Хората ви обичат. Обществеността следи всяка ваша стъпка, коментира всяко ваше изявление, записват думите ви, с които отстоявате светата православна истина, храмовете са пълни на вашите служби, строят се църкви, вашите служби са всенародни тържества. Миряните ви целуват ръка, но какво докосва душата ви?

- Страх изпитва душата ми, когато размисля върху това. По Божия промисъл аз не само нося името на свети Николай, но всемогъщата Божия десница ме и поставила на висотата на архипастирското служение, каквото е имал и свети Николай Мирликийски. Често си спомняме думите на свети апостол Павел, който казва: Помнете вашите наставници, които са ви преподавали Словото Божие и подражавайте на вярата и благочестието им. Моля се, Бог, Който ми е дал това свято име, Той, Който ми е дал и тежкия кръст на архипастирското служение, да ми даде и сила благодатна, достойно да подражавам на моя небесен покровител и наставник свети Николай.

- Чувствате ли сте се комфортно на владишкия трон в Пловдив?

- Ще отговоря с думите на Свети Йоан Златоуст: Да приемеш архипастирско служение означава да приемеш подвиг, докато си жив. Означава да имаш пред себе си образеца на Великия Пастирначалник Христос и като него да положиш душата си за своето паство ще призная, искрено обичам Църквата и паството си и моите епархиоти чувстват това. И както казвате народът не само целува благословящата ми десница, а докосва сърцето ми с искрена любов в Христа. Това е най-голямото удовлетворение за един архипастир, защото тази е най-голямата заповед, която даде Христос на човечеството - да се обичаме, както той ни възлюби. Това е онази любов, която по думите на апостол Павел е “дълготърпелива, пълна с благост, не завижда, не се гордее, не резчинства, на зло не се радва, а се радва на истина”. Това е любов, която всичко извинява, всичко претърпява, на всичко се надява, любов, която никога не отпада.

Христовата любов е в основата на милосърдзието, състраданието, великодушието и кротостта. И аз ще кажа думите на апостол Павел: Ако любов нямам, нищо не съм”.