1 февруари 2008 г.

Митрополит Николай:
Православието възпитава

Негово Високопреосвещенство митрополит Николай
Интервю на Евелина ВЕЛИЧКОВА , в. МАРИЦА

- Ваше високопреосвещенство, православно вероучение или религия, отпорът става все по-силен, защо?

- Недоумявам защо често се задава такъв въпрос даже от фактори от МОН и политици на високо ниво, не допускам те да са забравили историята на нашия народ и значението на православната вяра, за оцеляването ни. Истината ще ви направи свободни, казва Светата Библия. Съвършената истина се намира в православната вяра, затова тази вяра ни направи свободни. Защото вярата победи не само турското робство. Вярата ни освобождава от оковите на греха. Не бих искал тенденциозният въпрос вяра или религии да поставя в контекста на едно ново робство - робството на греха в нашето съвремие. Не допускам, че противниците на православното вероучение в българското училище се стремят към това робство, което завладява най-лесно неукрепналите детски души. Не искам да вярвам, че ентусиазмът, с който се противят на православното възпитание на бъдещето на нашата нация, е осъзнат и мотивиран да осъществи външен за България интерес, който цели обезличаването на нашия народ чрез духовна, морална и нравствена деградация на младежта.

- Българската православна църква никога не е заставала така твърдо на позицията да се учи православие в училище, ще се пребори ли сега?

- Вече повече от 15 г. Светият синод на БПЦ не просто моли, а настоява да се въведе православно вероучение в българското училище. Но и този път призивът на църквата е глас на викащия в пустинята. Доскоро институциите, от които зависеше това, не обръщаха внимание като считаха, че този предмет е в интерес единствено на църквата. Намираха лукави методи, за да внушат на народа, че няма обществен интерес. Но сега, когато според официалната статистика България е на първо място по алкохолизъм сред учащата се младеж и след като от 2003 г. до днес три пъти се е увеличил броят на наркозависимите ученици - надхвърля 140 000, министърът на образованието заедно с другите противници на вероучението ще поемат ли отговорност за всичко това. Или отново ще обвинят Църквата, че нищо не прави за възпитанието на децата и младежта.

- Коя е най-крещящата тревога за нашето общество?

- Разбрах, че е необходимо да се построят още два затвора. Държавата открива нови полицейски управления. Това не са добри симптоми за нашето съвременно общество. Сигурно в скоро време ще се наложи министър Вълчев до всеки ученик да постави полицай, който да се помъчи да спре агресията в душата на децата, която се отразява в отношенията им в клас и извън клас. Ясно е, че това е невъзможно. Трябва да се създаде по пътя на възпитанието не полицай, а невидим коректив в живата съвест на младия човек, който да направлява в рамките на благонравието, морала, нравствеността и добродетелите, волята, чувствата, делата и живота му. Днес децата в съвременното училище получават един твърде широк кръгозор от познания, учебната програма е претоварена с различни дисциплини, но няма нито един час, посветен на възпитанието. Нима ще се примирим с факта, че децата ни завършват с образование, но без възпитание. Няма нито един час, в който децата да изучават вярата, надеждата и любовта. Няма го учебния предмет, от който децата да разберат какво е грях и върху чистите неопетнени детски души да се отрази Божият закон - не убивай, не лъжи, не кради, бъди великодушен, кротък, търпелив, милостив, милосърден и състрадателен, не прави зло на ближния си, а обичай и врага си - все добродетели, които липсват в съвременния ни живот. Живот, изпълнен с агресия и насилие, с пороци, съблазни и страсти, отображение на атеизма, на безбожието.

- Като че не можем да усетим, че човек без вяра е звяр?

- Живеем в трудно време, в което сред цялото човечество, в частност и сред нашия народ, вилнее вирусът на греха и злото, с който най-лесно се заразяват детските души. Православната ни църква никога не е била и не може да бъде равнодушен свидетел пред съдбините на своя народ. Светата църква вижда своя народ не с очите на политик или министър на образованието, защото тя е много по-високо от дребните интереси и гледа по-широко от кратките мандати на светоуправниците. Тя вижда по-напред и по-далече, защото се стреми да изпълнява не европейски, американски и други директиви, а да изпълни Божията воля. А тя е всички човеци да достигнат до познание на истината и да се спасят.

- Как да познаем истината в светското море от злини, отчуждение, злоба, завист?

- Иисус Христос пита човеците: Кой от вас, когато синът му поиска хляб, ще му даде камък или когато му поиска риба, ще му даде змия. Нима не съзнаваме, че в момента ние правим точно това - препятствайки православното възпитание на децата, ние всъщност ги лишаваме от хляба на живота. Истина е, че българското образование е светско. Но къде пише, че трябва да бъде атеистично. Два часа православно вероучение няма да го направят богословско, така както два часа биология не го правят биологическо. Желанието ни е, децата да се въведат в истините на вярата с акцент върху тяхното възпитание. И на основата на свещеното писание ­ Светото Евангелие, да се изгради в детската душа духовен имунитет и основа, която да подпомогне личността на детето, на младия човек да предпочете доброто и да отхвърли злото. Да знае що е грях и преди всичко последствията от греха, да ги предвижда и да се страхува от тях. Например днес всички със страх и ужас говорят за болестта СПИН. Търсят се най-различни методи за борба със СПИН, даже в учебната програма има уроци за борба със СПИН. Но няма борба против разпътството на младежта. А не е възможно да се преборим със СПИН, ако не преодолеем причините за него. Така е с всеки грях. Нека се опитаме да вникнем в проблема наркомания. Та това е една духовна празнота в душата на младия човек, която ако не бъде изпълнена с чиста православна вяра и съзнание много бързо ще се запълни от врага на нашето спасение - дявола, който чрез различни страсти, каквато е наркоманията, изпълва не само това пространство, а обхваща цялото същество на младия човек.

- Ако вестникът е вашият амвон днес, какво ще призовете читателите?

- Обични, нека всички ние да осъзнаем участта на нашите деца. Нека обективно преценим тяхното духовно, нравствено и морално състояние, тяхното възпитание и да се вслушаме в съвета на Светото писание - да скъпим времето на нашия живот и живота на децата ни, защото дните са лукави, безвъзвратно ще се загубят в миналото заедно с душите на нашите деца.
Да скъпим времето, което Бог ни е дарил, и да го посветим на нашите деца, на тяхното духовно израстване, да внимаваме да не би забързани в пътя на ежедневието си, улисани в грижа за материалното им благоденствие, да се окаже, че сме изгубили душите им. И ако днес има фактори като министър Вълчев, които в отстояване на своите лични интереси нехаят за бъдещето на нашата нация, то аз не допускам, че нашият изстрадал, верен на църквата народ ще пожертва своето бъдеще и няма да отстоява своя национален интерес. Нека бъдем единни в отстояване на позицията за въвеждане на православното обучение и с общи усилия в детските души да посеем семената на християнската добродетелност. Те ще дадат стократен плод за радост на родители, за удовлетворение на Светата ни църква и добруването на благочестивия ни народ