22 февруари 2008 г.

Втората Света литургия наживо в интернет ще бъде излъчена от древния православен храм в Пловдив - църкват а "Св. Константин и Елена" в Стария град отново чрез видеопортала www.plovdivlive.com . Богослуженето ще започне в 8 ч. на 24 февруари 2008 г., неделя след Въздвижение – наричана Неделя на Блудния син. Негово Високопреосвещенство Пловдивският митрополит Николай ще възглави службата, в която ще участват предстоятелят на храма «Св. Константин и Елена» отец Петър Хубенов и свещеници от епархията. Четири камери ще предават богослужението в глобалната мрежа през www.plovdivlive.com в реално време, както това се случи миналата неделя. Хиляди православни българи по света са гледали службата от Пловдив на мониторите си. Десетки поискаха след това да видят запис, който по технически причини все още не е качен на web страницата на Митрополията.

Съзнавам, че чрез компютъра не е възможно миряните да участват молитвено в службата, но това е модерен съвременен начин Словото Божие да достигне до сърцата на много хора, които прекарват огромна част от времето си в интернетпространството. Вторачени в монитора младите хора несъмнено ще се впечатлят от тържествеността и красотата на храма, от светата литургия и Божието слово. Така те ще пожелаят да намерят реалния път към храма и да дойдат в него, за да изживеят непосредствено въздействието на Божествената благодат. Интернет е своеобразен църковен амвон, чрез който думите за вечния живот ще достигнат и до болните, приковани на легло вкъщи стари и немощни хора. За тях това ще бъде малко тихо пристанище в неделната утрин, обяснява революционната си идея митрополит Николай.

Желанието на Негово Високопреосвещенство е всяка неделя от един пловдивски храм, в който има достъп до интернет, да се излъчва онлайн литургия. Факт е, че тази нова инициатива на прага на втората му година като владика в Пловдив, се посреща много радушно от православните българи в цял свят.

Храмът «Св. Константин и Елена» е разположен е върху руините на античната крепост до Хисаркапия. Християнско светилище на това място е имало още в началото на IV век. Първоначално било посветено на Севериан и Мемнос, обезглавени тук през 304 г. заради християнската си вяра заедно с 36 пловдивски мъченици. След края на гоненията и признаването на християнството в 313 г. от св. император Константин Велики църквата започва да носи неговото име и това на майка му.

Новият храм съществува от 1830 г. За построяването му тогавашният църковен предстоятел Тодор Моравенов, виден абаджия, събрал и предоставил 200 хиляди гроша.

Новопостроената църква била една от най-големите за времето си ­ 26 на 18 метра, при височина 8 метра. Новост бил разположеният над входа й вътрешен балкон, предназначен за женско отделение. До него дамите са се качвали по двете богато изрисувани външни стълби. По онова време, за да не смущават мъжката половина, в храмовете жените са се молели в изолирани сектори.

Уникален за Пловдив е и изработеният във Виена от българския майстор Йоан Пашкула иконостас. Резбата му е изцяло в бароков стил, а покритието ­ от полихром и злато. Целият първи ред олтарни икони са изрисувани от известния български иконописец Захари Зограф, който от 1836 до 1840 г. е живял и работил под тепетата. Негово дело са храмовата икона "Св Константин и Елена", както и "Св. Богородица с младенеца", "Иисус Христос Вседържител", "Св. Й оан Кръстител" и др уги .