Митрополит Христофор, православен предстоятел на Чехия и Словакия, ще бъде гост на Пловдив послучай празника на митрополитския храм “Света великомъченица Марина” на 17 юли 2008 г. Владиката пристига у нас по покана на пловдивския митрополит Николай, който по решение на Светия Синод бе на официално посещение на Чешката и Словашката църква на 24 май – деня на светите братя Кирил и Методий. Християнството в чешките земи донасят първи светите равноапостоли Кирил и Методий. Те покръстват Великоморавия през IX век. Двамата владици – митрополит Николай и митрополит Христофор ще отслужат света литургия, която интернет-порталът www.plovdivlive.com ще излъчи в реално време в глобалното пространство на 17 юли от 9 ч. В митрополитския храм “Света Марина”. В богослужението послучай храмовия празник ще участват и други синодални архиереи.
Митрополит Христофор е глава на Чешката и Словашката православна църква.
През 1951 г. Руската патриаршия дава на Чехия и Словакия статут на автономна църква, която официално Константинопол признава през 1998 г. Въпреки че държавите днес са поели по отделни политически пътища, православните общности в Чешката република и Словакия продължават да бъдат единни канонически. Чешката и Словашката православна църква се оглавява от родения в Чехия митрополит Христофор. Седалището на неговата митрополия е в Прага.
Житие на света великомъченица Марина
Девойката Марина била дъщеря на езическия жрец в Антиохия Писидийска (ІІІ в.). Баща й я възпитал в идолопоклонство, но Господ Бог по Своята милост и дал да узнае истината и я призовал при Себе Си. В това време римското правителство жестоко преследвало християните. 12-годишна Марина чула за Господа Иисуса Христа и пожелала да получи свето крещение. Ття не се бояла открито да изповядва името на Господа, макар и да знаела, че може да бъде подложена на гонение. Пръв неин гонител станал самият й баща.
Марина вече подкарала 16-тата си година. Веднъж в околностите на града тя срещнала Олимврий, управителя на източните страни. Той идвал в техния град, за да предава на съд християните. Необикновената красота на Марина така поразила управителя, че му се прииискало да я вземе за жена. Той я заговорил и тя не скрила, че вярва в Бога на християните. Като чул това, управителят веднага заповядал на войниците си да хванат Марина и да я водят след него в града, без обаче да й направят някакво зло. Той се надявал лесно да склони младата девойка да се отрече от християнската вяра.
На другия ден Марина била доведена на съд. Управителят ласкаво й обещавал богати дарове, но тя оставала вярна рабиня на своя Бог.
Разгневен от тоя отговор, управителят заповядал да бият Марина. Под жестоките удари от нея потекла кръв. После приковали девойката на едно дърво и терзаели тялото й с железни остриета. Марина понесла търпеливо ужасното мъчение. След това, едва жива, я затворили в тъмници. В тъмницата тя изведнъж видяла над себе си сияещ кръст, който озарил тъмничния мрак. Сърцето на Марина се изпълнило с неизказана радост. В същото време тя почувствала, че раните й заздравяват и на тялото й се връщат силите. Когато на другия ден отново извели Марина на съд, всички останали изумени, като я видели здрава и радостна.
Започнали ужасни изтезания. Тялото на мъченицата наново било разранявано, а раните – опалвани с огън. Марина с твърдост понасяла мъченията , докато управителят я осъдил на смърт. Преди смъртта Марина се обърнала към събралия се народ и се помолила за всички.
| 
